Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Неустоимо предложение!
Литературен фестивал ПЛОВДИВ ЧЕТЕ

ИК Жанет45



Напиши отзив, спечели книга от Жанет45!

Всеки месец най-добрият (не непременно най-положителният или най-дългият) отзив от читател (без значение за старо или ново издание) печели книга по избор от каталога на ИК Жанет 45.

Моля, оставяйте валиден e-mail адрес за контакт при публикуване на отзив (адресът няма да се ползва за нищо друго). Отзивът, спечелил награда, ще се публикува тук след изтичане на съответния календарен месец. Конкурсът стартира от месец август, 2010-та година.


Наградени отзиви:

Януари, 2021
Кедер, португалското саудаджи по нашенски
Към:"Кедер" от Невена, написан на 06.01.2021     (Авторът на отзива е получил наградата си)
Българската действителност, побрана в една дума. Разказите са божествени отвъд представите за стойностна литература.
Декември, 2020
Примо Леви като психолог на Аушвицката идеология
Към:"Потъналите и спасените" от Кристина Димитрова, написан на 10.12.2020    
Като свидетел и познавач на психологията на Холокоста, Примо Леви описва дехуманизацията на човечността в необичайни обстоятелства. Къде се коренят причинителите на злото и може ли всеки да се превърне в злосторник? Как да съхраним човешкото? Дали Аушфиц е повторяем феномен и как може да се повтори?

"Моята задача е да разбера, да ги разбера."

Изключително важна книга. За онези, които търсят отговорите.
Ноември, 2020
Напускане на Спомена
Към:"Напускане на спомена" от Емануела Кръстева, написан на 09.11.2020     (Авторът на отзива е получил наградата си)
Ако "Напускане на спомена" е белег от миговете на една любов, то всеки от нас носи такъв върху кожата си.
Октомври, 2020
Когато преводът те грабне дори повече от оригинала...
Към:"Съчко (Pre-order с доставка след 18 май 2021)" от Елица Христомирова Панаите, написан на 31.10.2020    
Натъкнах се на книгите на Джулия Доналдсън и Алекс Шефлър, когато започнах да чета детски книжки на английски на най-големия ми син.
Сред англоговорящите читатели авторката и илюстраторът са жива легенда, а отскоро в техния свят могат да се потопят и българските деца.

И тук е мястото да изкажа възхищението си от изключително успешния превод на Мария Донева. Казвам го не като специалист, защото макар преводите да ме влекат, нямам голям опит в тази сфера. Говоря най-вече като майка, която с приятна изненада установи, че българският превод на "Съчко" е толкова специален, че:

1) Не ми омръзва да го чета на децата си, а и някак издържам до края, без да заспя от умора (рядко срещано явление при мен).

2) Не е омръзнал и на тях и допада както на баткото, който е на седем години, така и на по-малкия му брат, който е на три.

3) Има такъв чуден ритъм, така изкусно подбрани думи, че с удоволствие си го чета, въпреки че винаги предпочитам дадено произведение в оригинал, ако е възможно.

Нека не бъда прекалено многословна. "Съчко" е прекрасна книга и никой не би останал разочарован от нея - нито възрастен, нито дете, независимо дали ще я прочете на български, или на английски. Усмивките са гарантирани от първата до последната страница!

Специални поздравления на Мария Донева за попадението Съчка - дори на самата Джулия Доналдсън не й е хрумнало такова весело име за съпругата на главния герой.

И последно. Синът ми помоли да попитам как се казват трите деца на Съчко и Съчка...
Септември, 2020
“Поздрави от Хадес” от Яница Радева
Към:"Поздрави от Хадес" от Лили, написан на 24.09.2020    
В „Поздрави от Хадес” Яница Радева използва езика на гръцката трагедия по невероятен начин. Но достойнствата на тази книга далеч не се изчерпват само с това. Романът не е просто любопитен творчески експеримент. Яница Радева майсторски претворява една история, която седи отвъд времето и пространството и към която сме обречени да се връщаме, заради вечните теми, които засяга.

Читателят е пренесен в света на Древна Тива, но проследява вече познатата история под един нов ъгъл - през гледните точки на гадателката Манто, Едиповата дъщеря Исмена и воинът Агатон. Интересните персонажи, смяната на перспективите и засуканата сюжетна линия по елегантен начин напомнят, че всички герои коват една обща съдба. И заедно ще понесат нейния трагизъм.

Богатството на езика и изразните средства, структурата (по модела на гръцката трагедия), детайлите и скритите знаци в книгата я превръщат в едно истински интригуващо четиво. И един съвет: четете романа внимателно, за да уловите и да оцените подобаващо всичко онова, което той има да ви даде. А то, както вече, надявам се, се убедихте, далеч не е за подценяване.

P.S. Адмирации и към Маргарита Дончева за красивата корица на изданието!
Август, 2020
По стъпките на "Чамкория"
Към:"Чамкория" от Пламен Христов, написан на 04.08.2020    
Максимално ме изкефи всичко в тази книга:
историческата епоха, в която е писана, всички подробности около политиката, Широките, Тесните, комунистите, анархистите, цар Борис, който се появява при опита за атентат край Арабаконак, атентатът в "Св. Неделя"; животът през 20-те години на ХХв.: (псевдо)висшата класа, буржоазията, обикновените хора, журналистите, полицията, царските адютанти, "шефьорите" на пиацата, имената на улиците, детайлната информация за всичко от цените на стоките до приемите...
Сюжетът е пръснат като парченца от пъзел, които се редят във всяка следваща страница до последната, за да се получи тази историческа панорама и да се затвори кръгът около фиктивните персонажи.
Българският от 20-те години е толкова цветен и бързо се прихваща.
Историята на Славе и Джина беше най-интригуващата част от фикцията. Накрая Джина просто изуми с постъпката си, спасявайки бае Славе от кръговрата. Силен, изумителен, неочакван и своего рода благодарен финал.
В седмицата, докато я четях, така се случи, че ходих два пъти по маршрута на омнибуса, в Боровец още има надписи със старото име, минах по пътеката нагоре към Царска Бистрица (по която вървят Славе и Джина до развъдника) и другите царски имоти. Друго е, когато ходиш по стъпките на романа.
Велика е тая "Чамкория"!
Юни, 2020
Това е роман за нещата от живота.
Към:"Отивам си е възвратен глагол " от Александрина Маринова, написан на 08.06.2020     (Авторът на отзива е получил наградата си)
"Отивам си е възвратен глагол" е брилянтно написан роман с усет към детайла. Романът разказва за живота на семейство Саи. Семейството е многолюдно, но всеки един от членовете му живее собствен живот в рамките на семейната единица и търси нещо по-добро. "Отивам си е възвратен глагол" е роман, от който можеш да научиш много за живота и отношенията в семейството. Роман за борбата на едно семейство отново да се сглоби. Това е роман в който смъртта е безмилостна, но в същото време тя дава друга гледна точка за размисъл. Смъртта на Куеку събира семейството и му дава нов шанс за живот. Романът ни кара да се замислим и да оценим малките неща в живота, да пренаредим приоритетите си. От романа може да се научи много. Това е роман за нещата от живота. Научих много за културата на Гана и Нигерия.
Май, 2020
Сараевско Марлборо
Към:"Сараевско Марлборо" от Пламен Христов, написан на 19.05.2020    
Вчера и днес по цигарено време на балкона - "Сараевско Марлборо".

"Като пламък над пламъците и огън над огньовете, като окончателна митична пепел и прах се помни съдбата на университетската библиотека в Сараево, прочутата "Виечница", чиито книги горяха цял ден и цяла нощ. Това се случи след поредното свистене и последвалата експлозия точно преди една година. Може би на същата дата, когато четеш този текст."

И джазът, и Сараевското Марлборо, и книгите в сараевските домове, и животите изгоряха еднакво. А оцелелите животи и те напъхани в 22 кг., а остатъкът - пепел и прах. За Човещината в едни подарени ябълки, кладенчова вода, споделени цигари от бели опаковки, подарени кактуси, приютени хора, луди, вървящи по улиците, а след тях избухват снаряди...
И в един момент:
"Сетих се как някога, много отдавна, през първия пролетен ден един майстор на Башчаршия затворил дюкяна си и оставил бележка: "Затворено заради слънцето". Че на кого ли му се работи през първия пролетен ден?"

Невероятен е Миленко Йергович! Прекрасен превод на Русанка Ляпова! Сега чета "Мама Леоне" и съм също толкова възхитен. А след това още книги с разкази от вашата поредица.
Април, 2020
За хумора и самоиронията като оръжия
Към:"Плодът на познанието" от Надежда, написан на 12.04.2020     (Авторът на отзива е получил наградата си)
Книга за женското тяло като биологичен обект и социалан конструкт. Книга, едновременно симпатична и гениална, за която веднага ми се прииска да напиша няколко думи. И можех да тръгна в толкова много посоки - да я похваля, например, за смелостта да назовава нещата с истинските им имена или пък да я поздравя за грижливо подбраната фактология. Можех да поспра поглед върху чудните рисунки и да кажа нещичко за тях или да се възхитя шумно от умението на Лив Стрьомквист да маскира най-честния учебник по биология, попадал в ръцете ми, като несериозен – уж – комикс.

Избирам за начало... началото. Корицата. Автоматът, нарисуван там, първо ме обърква, но после насочва мислите ми към най-силните оръжия на книгата – иронията и самоиронията.

Хуморът. Има една особена елегантност в това да вземеш нещо тъжно като системното наблъскване на групи хора в политически удобни стереотипи и да го погледнеш отвисоко, с лека усмивка. Стряскащите, почти анедоктични факти от далечното и съвсем близкото минало, които Стрьомквит е подбрала, работят чудесно за авторката и крайната цел на комикса – сразязането на врага с оръжието на сатирата. Мъже, отворили гроба на Кралица Кристина, за да проверят биологичните качества на – уж интерсексуалния ѝ – “плод на познанието”? Фройд и Вилхем Флис, които безцеремонно пренасят вярването си, че кихането и половите органи може би са свързани, върху операционната маса и невинните носове на пациентките си? Истински вицове, разказани от историята. Смущаващи и граничещи с абсурда, те стряскат и събуждат, но го правят не с назидателно размахан пръст, а с намигване.

Самоиронията. Важно е да отбележим, че Стрьомквист не се опитва да отдели себе си или жените от греховете на човечеството. Пише, че феминистките движения неведнъж сами са се подхлъзвали в удобния дискурс за моралното превъзходство на жената над мъжа, изобщо за различността ѝ. А когато се надсмива на анатомично непълното изображение на женско тяло, изпратено в Космоса със сондата “Пионер”, Стрьомквист ляга под ножа заедно с цялото човечество, което се изчервява от неоправдан срам дори пред някакъв предполагаем извънземен живот и заради нещо толкова просто и естествено като женския полов орган.
В мрежата на забравата
Към:"Кукувича прежда" от Евгени Чалов, написан на 07.04.2020     (Авторът на отзива е получил наградата си)
Винаги съм разбирал литературата като средство за учене на историята. "Кукувича прежда" на Христо Карастоянов е прекрасна възможност да научим за период от историята ни, от който можем само да изпитваме срам. Очевидно срам са изпитвали поколения българи, които и дума не обелиха. Този срам ни доведе до пълна забрава.
За да ни избави от забравата авторът ни представя едно на пръв поглед чудато и разделено общество, което "страхотно е завило в нощта". То е колоритно едно цяло и въобще човек не намира нужда да търси главния герой, защото той сякаш липсва. Главният герой е безименен - жертвите на човешкото противопоставяне и бруталност. Провокацията на тези три книги е да разберем периодът 1923-1925 г. Тогава ще разберем и 1944, 1989, с други наглед изпълнители, но все същите...
Срещата ми с Христо Карастоянов, състояла се в извънредни времена, със сигурност не е последна и продължава
______________________________________________
* "Бележките на автора под линия са истинско удоволствие."
______________________________________________