Аз живях социализма (четвърто издание)

Почнах с историите от 70-те и 80-те години, като си мислех, че ще срещна нещо, с което да се идентифицирам, но ако се вярва на историите в тази книга, "социализмът" ни е крив за всичко - проблеми в училище, неадекватни "педагози", лоши родители, лъжливи политици, замърсена околна среда, предварително подготвени телевизионни предавания, идеологическа пропаганда... Хайде холан, в 21 век живеем, би трябвало да са ни се отворили очите, че това е присъщо на нашите времена и в други страни и под други режими! Просто е смешно!

Аз пък вчера се разхождах в Борисовата градина и си спомних как един си отвори палтото точно пред мен в Парка на свободата, а един друг урод ме опипа в трамвая! Такива работи другаде освен в БГ през 70-те години не могат да се случат! И мамка му, как така ще жадуваме за свобода - дай да гласуваме за Царя!

Спомням си и как баби-ягините къщички бяха съоръжения, отворени за всички, а не само за който си плати. И как басейнът работеше по цяло лято. И как имаше обществени тоалетни, и човек не срещаше през ден помияри (пардон, мъже), опикаващи чуждите дворове и градинските пейки.

Завършвам с това, че произхождам от софийската предвоенна буржоазия и че семейството ми доста е страдало от режима - което не ми пречи да виждам, наред с всичките аномалии на режима, и всички хубаво, което през последните 25 години с готовност изхвърлихме в името на "надживяването" му. Срамота за съставителите, че са тенденциозно са избрали само разказите на коне с капаци.

Обичам всичко носталгично и ретроспективно. Обичам и тази книга. Запазен стрък история. Миг от вечността, миг от преходността. Избягал призрак...