Александър Байтошев е български поет и художник. Роден през 1983 г. в София. Завършва Националната художествена гимназия за изящни изкуства „Илия Петров“.

Печели едногодишна стипендия за обучение по изкуство и дизайн в „City of Bath College”, Великобритания.

* * *

Нали светът е сума от събития,

А не предмети? Услугите са върнати,

Решенията – взети. Гладният и ситият

Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и

Лицата им какво ще си разкажат?

Истината вън лежи – делфин на плажа,

Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи?

Агонията може засега да се отсрочи.

Още преди „Отивам си е възвратен глагол“ да излезе на пазара, в медиите за него се изписаха една торба хвалби. Веднъж да се окаже, че е имало защо. Пропуснете ли „Отивам си е възвратен глагол“, пропускате един от най-добрите романи на годината.

– The Economist

Тайе Селаси пише с леката ръка на блестящ поет, с доза дързост и с дълбока емоционална отдаденост на живота и трансформацията на героите си. Сълзите се стичат неусетно през пасажи, пълни с разкошни описания и психологически портрети, и оставят след себе си силно въздействащ портрет на едно „семейство в безтегловност“, в борба отново да се сглоби.

– The Guardian

„Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път – за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата – светещи  прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг.

Залъгвам се, че написани през годините за в. „СЕГА”, тези страници придобиват едно особено СЕГА-шно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както трябва. Но винаги е интересно: как?“

Калин Донков

Елмър е различен. Елмър е кариран. Елмър не е с цвят на слон.

Когато някой се усмихва дори мъничко, почти сигурно е, че Елмър е наблизо.

– Добро утро, Елмър! 

"Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България.

Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата.

Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една...

Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще.

Ето я и част втора от малките разговори между енота Тумба и кучето Лупо. В новите им 20 кратки приключения-в-диалози става ясно защо морковите са полезни, как да надхитрите кошмарите и защо понякога главата ви бръмчи от умора.

*

- Ех, че красиво е морето, Тумба! - Как няма да е красиво, като излапва толкова рисунки! Нарисуваш ли нещо в пясъка, морето все протяга език и го облизва.

Лентата е почти изснимана

онази сантименталност, с която добутваш есента

до ръба на басейна;

жестът, с който покриваш голите ключици;

изобщо удобството, с което нареждаш композицията

между сезоните...

„Романът е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. „Синът на авиатора“ е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература.“

Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма „Ага“, закрил кинофестивала „Берлинале“ - 2018 година.)

Книгата е спечелила проект по Програмата на Община Пловдив за финансиране книги на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. 

Ето я и част втора от малките разговори между енота Тумба и кучето Лупо. В новите им 20 кратки приключения-в-диалози става ясно защо морковите са полезни, как да надхитрите кошмарите и защо понякога главата ви бръмчи от умора.

*

- Ех, че красиво е морето, Тумба! - Как няма да е красиво, като излапва толкова рисунки! Нарисуваш ли нещо в пясъка, морето все протяга език и го облизва.

Дай всички сладкиши и пасти!

Дай тук шоколада и крема!

Това съм аз, плъхът планински –

проклетник, побойник, разбойник –

и щом съм аз плъхът планински,

каквото поискам ще взема!

Пазете се от разбойника плъх!

Той ще открадне храната ви...

а също и сърцето ви.

Специалното предложение за почитателите на Йеспер Юл. 

През сайта на издателство Жанет 45 можете да поръчате петте книги на Йеспер Юл в комплект.

Специална цена на комплекта при закупиване през сайта: 53.60 лв.

„Зелените очи на вятъра“ е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с неоходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня.

„Зелените очи на вятъра“ ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се предават. 

Интервюто на Галя Митева със Здравка Евтимова можете да чуете, Радио Пловдив, публикувано на 16.10.18 в 07:03

http://bnr.bg/plovdiv/post/101032102/zelenite-ochi-na-vatara-dovechera-v-petnoto-na-rorsharh 

Найден Вълчев е един от безшумните ни поети, който с нищо не се навира в очите ти, но чиито стихове четеш с удоволствие.

Никола Фурнаджиев

Стихът му тече леко и естествено като ручей.

Станка Пенчева

Стихотворенията на Албена Тодорова разместват континентите, заобикалящи сърцето, и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните - едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник.

Павел Г. Веснаков 

Поетиката на Хайри Хамдан ни представя много чувствителен човек, който пестеливо изразява своите всекидневни грижи и тревоги, своята обич към света.

Скромността на изказа и неговата прямота подсказват големи вътрешни обеми на лирическото преживяване, преклонение пред красотата.

Марин Бодаков

Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?

Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след „И други истории”.

Палми Ранчев въвежда читателя в света на аутсайдерите на едно общество, в което, като наследство от комунистическата диктатура, властват садизъм, цинизъм, алчност и жажда за власт, като разликата между агонизиращия стар и набиращия сила нов елит е трудно различима.

Гиорги Далос, член на международното жури

В поетическото присъствие на Лъчезар Станчев разпознахме една тишина, останала в миниатюр сред шумната патетика на много негови съвременници.

Надежда Стоянова, 2017 – сп. Филологически форум, бр.5

Георги Господинов се завръща с нова книга

„Всичките наши тела” се нарича новата книга на Георги Господинов, която излиза в самото навечерие на 24 май. В нея са събрани 103 „свръхкратки истории” както ги нарича авторът. Завършена е през януари в Ню Йорк, където той печели една от най-престижните писателски стипендии в света, тази на Нюйоркската обществена библиотека...

Мехмед Атипов е роден през 1991 г. в село Драгиново, Велинградско. Завършва средното и висшето си образование в Пловдив.

"Невидим живот" е първият му сборник с разкази. Той е автор и на повестта "Думите на щастието" (2012).