Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ.

Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено?

Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията – изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, примесени с мишеморка, която да усилва кръвотечението, а от друг звук, по-силен, още по-ужасен, гласовете на десетките пътници, брутално изтръгнати от живота. Тя чу риданията на разкъсани крайници, на обгорена кожа, на крака, които никога повече нямаше да се движат, на ръце, които никога повече няма да прегръщат, на погребана под пепелта красота, и ето че сега чува отново същите тези ридания.

В новата си фотокнигата си Никола Михов съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти.

Земята е пренаселена, а природните ѝ ресурси намаляват. Тринайсетгодишният Ари се грижи за болното си братче Йони. Двамата играят на нова и особено трудна кюмпютърна игра – Кеплер62, която малцина са способни да превъртят. Никой не знае какво ще се случи с преминалите последното ниво – и дали Кеплер не е нещо повече от просто игра. Започва щуро приключение.

Известните детски писатели Тимо Парвела (Финландия) и Бьорн Суртлан (Норвегия) заедно с финландския илюстратор Паси Питкянен (един от авторите на Angry Birds) са създали завладяващ свят, в който приятелството е подложено на изпитания сред непознатия космос.  

Стани част от историята.

Впусни се в главозамайващо космическо приключение! 

„Закуска с нар“ събира ведно нови, непубликувани досега в книга стихотворения и есеистични миниатюри на Александър Шурбанов, написани през последните няколко години и породени от съдбовни развития в България и в света, но не като в медиите. Тук едно розово фламинго се заселва край бургаско езеро, на едно градско дърво му се присънва гората, едно чудовище излиза на разходка с лодка в компанията на красива жена, една крадлива сврака се перчи с хусарски мундир и, разбира се, един поет закусва с нар, сякаш нищо не се е случило. Тези стихове отразяват целия спектър на душевността на съвременния човек – тревогите на планетата, уязвимата сила на природата и неразгаданите тайни на вселената, парадоксалността на битието и ръкотворните успоредни светове на изкуството. Както и в предишните си книги от последните пет десетилетия Шурбанов търси художествен език, способен да споделя с читателя сетивни, емоционални и мисловни прозрения по достъпен и завладяващ начин.

„Фундаментално, просветляващо четиво във време на паника и зараза.“ 
― Kirkus

„Завладяващ поглед зад кулисите. . . Ако някой ви попита защо се случи пандемията от КОВИД-19 и как можем да се предпазим от следващата, подарете му тази книга.“ ― 
―  Стефани Стратдий, старши декан по глобални здравни изследвания, Университет на Калифорния Сан Диего

ЗА ПЪРВОИЗТОЧНИКА

Допреди едно поколение хората, които живееха с децата от предишна връзка на партньора си, се наричаха „втори баща“ и „втора майка“. В миналото, когато бракът е бил необходимост както от морална, така и от икономическа гледна точка, това „заместване“ е било логично, но по ред причини днес тези думи имат негативно звучене. Междувремено решението да живеешзаедно с партньора си – със или без брак – днес е по-скоро емоционален и екзистенциален избор, затова и съвременният термин „бонус родител“ е не само напълно подобаващ, но и подобаващо оптимистичен. Защото тази особена роля в семейството не винаги е идилична,но определено е предпоставка за нещо констукривно. 

„Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване.“

— Sunday Times

може с нас да се мери, с тази грозна петица! 

"В тази книга ефирността на камъка и солидността на глухарчето създават дом за бездомния свят. А човекът събира самотата си по хребетите на отминалото време и се учи как да върви бавно, слизайки от върха към подножието на планините, забавящи своя ход до вечност. Преминава през бойно поле от ненужности, съзерцава живота, за да синтезира смисъла му в единственото възможно продължение – природата. И водата се превръща в символ на свобода, а думата може да бъде любов, „думата може да бъде трева с отпечатъка на телата ни“...

„Светът на „След дланите” е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта – сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в „След дланите“ одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост.

В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, пренастройва (или разстройва) системите. Може би оттук е и пропълзяващото между редовете усещане за апокалипсис – но не филхармонично тътнещ, а по-скоро сюрреалистично визуален.

Надежда Радулова

Като млад и неопитен адвокат, Ния е принудена да проведе собствено разследване, за да изчисти името на клиента си. Следите я отвеждат в затънтено село накрай страната, където подивели горски духове вилнеят посред нощ и хвърлят в смут местното население. Не всичко обаче е такова, каквото изглежда, и съвсем скоро става ясно, че нестандартното мислене и правилната светогледна нагласа са ключът към разплитането на мистерията.

Зог е най-старателният дракон в училище.

Но дали ще успее да спечели златна звезда?  

В „Зог” ще откриете най-красивото от традиционните приказки – огнедишащи летящи дракони, прекрасна принцеса и безстрашен рицар, вълнуващи приключения и щастлив край.

Но „Зог” е и модерна приказка в най-добрия смисъл на думата. В нея детето ще види училището на драконите и как всеки от тях се учи прилежно и старателно. Ще разбере, че една принцеса може не само да развява красивите си рокли, но също и да помага и да бъде полезна; а да си рицар не означава задължително, че само ще препускаш и ще се биеш. 

Рене отново ни изненадва с нещо нестандартно и екстравагантно, като ни занимава с човешките търсения на истинската любов в живота. На тази книга е трудно да бъде сложен етикет или да бъде отнесена към конкретен жанр. Това е книга-писмо. Епистоларна поезия в проза. Книга – опит за размиване на границите между любимата и Бога, между любимата и себе си. Книга за зрящите в тъмното.

Островът в небето е разкошен нов курорт, към който се стичат туристи от целия континент. Пълен е с изискани ресторанти и хотели, басейни и клубове, до които отвеждат приятно подрънкващи рикши. Най-нашумялата атракция, издигната в дъното на зрелищен търговски булевард, е огромен неонов цирк, билетите за който винаги са разпродадени. Островът е споделено преживяване – там се преплитат безброй култури и интереси и всеки намира своето място, колкото и различен да се чувства.

Ако и вашето дете задава този въпрос по сто пъти на ден, значи книгата на Джулия Доналдсън е точно за него. Маймунката се е загубила в джунглата и с помощта на една добра пеперуда се опитва да намери мама. Сред толкова много животни – големи, малки, летяши, пълзящи, пеещи и подскачащи – откриването й се оказва трудна, но интересна задача. Неочакваните недоразумения и смешните изненади правят приключението забавно, а щастливия край – очакван и заслужен. Приказката в стихове, богато илюстрирана от Аксел Шефлър и преведена на български език от Мария Донева, среща малчуганите с многообразието на животинския свят и показва старата истина – че мама е най-мила, най-добра и най-любима на света!

В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами.

Георги Господинов

Защо направих тази книга 

Заклет природозащитник твърдеше по радиото, че от споменатите двайсет и пет цветя в поемата на Дядо Славейков "Изворът на Белоногата" до наши дни са останали самопет. Не исках да повярвам и посегнах към тънката книжчица, която някога учехме наизуст. Наистина ги изброих двайсет и пет. Ама кои пет са останали, няма как да знам, защото поетът ги е назовал вероятно и най-вече с тревненските им имена. Най-често всеки край си кръщава посвоему цветята. 

...

Дълбинето на етнокултурата ни все още крие чудеса.
Чудо са запеските на Разлог, чудо е, че Бойка Асиова е овладяла тази древност.

Проф. д-р Георг Краев – София, НБУ 

Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в „Книга за нас“ съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на поезията, стремят се към него и се оттласкват от него – и нежно поемат читателя в своята люлка.

(...) 

Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата, прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува,Мария ликува... 

Марин Бодаков

Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното.

КОИ СА МАЛКИТЕ СЪЩЕСТВА?

Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен.

Физика на тъгата е носител на Европейската награда за литература „Ангелус“ 2019, и наградата „Ян Михалски“. Романът е финалист на всички големи европейски и американски награди за преводна литература, сред тях например Премио Стрега Еуропео в Рим и Наградата на Американския ПЕН в Ню Йорк.

Филмът на Теодор Ушев по Физика на тъгата влезе в краткия списък за Оскар.

Романът се преподава се в университетите на САЩ, Великобритания, Германия, Италия, Аржентина и др.

***

Физика на тъгата е част от канона на европейската литература.

Олга Токарчук

...Непосредственото устройство на празненството командирът на полка полк. Пантелеев подир съгласуване с щаба на ген. Столипин възложи на поручик Черницкий. Той си осигури съгласието на началника на артилерията на корпуса ген.-лейт. Михайловски и получи в свое разпореждание голямо количество динамит из бившите складове на Сюлейман паша. Това даде възможност част от върха на Бунарджика да се отреже и да се образува достатъчна площадка за танци, която беше заградена с парапети и осветена с десетки разноцветни фенери. Тайзи феерическа картина произведе особено впечатление, защото още са били паметни за всичките граждани залповете на топовете, които не така отдавна се носили оттука над целия град. 

В историите на Димитър Гачев се пропуква не само животът на героите, но и самото битие. И ако през човешките съдби пробягва тънка, почти незабележима цепнатина, то двете страни на битието – реалната и фантазната, обяснимата и необяснимата – ту се разбягват с небивала скорост, ту се сливат по необясним начин. Смелото преминаване през световете е особен стилов белег на Димитър Гачев. Непреодолимата сила в неговите разкази е милосърдието, което изпитва към своите герои. Сякаш писателят се навежда към всеки един от тях и ги окуражава да продължат да живеят.

Александър Секулов

РИФ е книга за подмолите. Това са онези завладяващи сетивата рифове, които ни мамят да навлизаме все по-навътре в потайностите, за да ги разгадаем, рискувайки никога да не се завърнем. Стигаме до някое подземно море и оставаме там завинаги. Има социални, има и политически ронливи пясъци, пред тях сме безпомощни като пред природни бедствия. Все пак най-опасната невидима скала е в сърцето и това е самоизмамата.

Христина Мирчева

*** 

Езерата Охрид и Преспа. Две древни езера, свързани с подземни реки. Две езера, които пазят трудни спомени за миналото на тези земи и тайната на непомръкващото им привличане. Две езера, които са изиграли важна роля в семейната история на майчиния род на Капка Касабова.

Зеленогледите виждат всичко в зелено: тревата, къщите ... дори небето!

„Пращате ме за зелен хайвер“ — си казвате вие, но попитайте някой зеленоглед, и той ще ви обясни важно: 

— Елементарно е като зелен фасул: цялата вселена е зелена.

— Какво зеленообразие, — ще ахне друг — възхизеленително!

* * * 

При публикуването и във Франция, Зеленогледите беше посрещната от медиите и общественото мнение най-вече като приказка за толерантността, уважението към различията и различните, способността ни да живеем заедно.

„Живи е фундаментална книга за запознаване с китайската история от ХХ в., но най-вече е задължителна за разбиране на пределите на човешкото същество.“

Издаден през 1992 г., романът Живи за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. 

— InfoLibre

В н и м а н и е! Като купувате тази книга, вие финансирате 17 метра от пътя на Атанас Скатов към първото зимно изкачване на К2 в историята.

Всеки, закупил книгата, получава специален сертификат с уникален номер, подписан лично от Атанас Скатов.

Удивителна книга, която ще ви накара да видите света по различен начин.                                                       
— Форчън

Гладуел може би е на път да предизвика интелектуална епидемия, която да преобърне начина, по който мислим за всичко – от търговията с  обувки до градоустройството.