Преди няколко месеца Лорънс Ферлингети отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско – градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години – нарече улица на негово име и обяви 24 март за Ден на Лорънс Ферлингети.

Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век – и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване.

Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш “Война и мир“ в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете.

Историята в една вдъхновяваща приказка е толкова важна, колкото и начинът, по който я разказваме. Дебютант съм в тази област, но нещата, които осъзнах, са – първо: трябва да я поднесеш просто, да вплетеш в нея действия, сцени и много емоции. Децата ще ти обърнат внимание, само ако си атрактивен, добронамерен, искрен, жизнен и провокираш въпроси. Трябват ти герои, които са личности със смели ходове, които вървят след мечтите си. Малките се влюбват и искат да бъдат като тях. Отговорността е именно в това – какво е посланието на твоя герой, достоен ли е за пример на децата…

Животът е постоянен обмен на уроци, децата ни учат, както и ние тях. Ние ги учим на онова, което още не знаят, те ни учат на онова, което сме забравили… Прозрението, което получавам, общувайки с деца, е, че щастието съществува. “Ама че работа!“ си казвам в моменти на удивление. От лошо или хубаво, важното е да не спираме да се учудваме, защото любопитството е онова, което ни държи живи.

Димана Йорданова

В „Повратната точка“, Малкълм Гладуел пре-кроява разбиранията ни света около нас. Сега, в „Проблясък“, той променя из корен начина, по който възприемаме света вътре в нас.

Този международен бестселър разглежда онези моменти, в които „знаем“ нещо без да знаем защо. Малкълм Гладуел изследва явлението „проблясък“, показва ни как мигновената преценка може да се окаже далеч по-ефективна от предпазливото, добре обмислено решение. Ако се доверите на инстинкта си, разкрива ни той, никога повече няма да разсъждавате по стария начин.

„Интелигентна и провокативна … ще окаже огромно влияние.“ 
–  San Francisco Chronicle

„Как Кученцето си намери дом“ е приказка за четене, но и приказка за правене.

Можеш да си построиш цял град и да пуснеш своето кученце на разходка в него. Можеш да дадеш име на Кученцето и да го напишеш на табелката в последната страничка. Можеш да си направиш от тази история театър на маса или пък игра на пода. Това е приказка, която можеш да разместваш и доизмисляш според твоето желание и твоето въображение. В нея има и спирки, на които да поостанеш – да поспориш с някой възрастен или пък да се опиташ да отговориш на някои въпроси. Какво означава например Щом козината ти настръхне, трябва да я слушаш? „– Хей, навярно ти си моята къща? – помаха то с опашка пред следващата врата. – Кучешка колиба ли ме нарече, пале такова? Аз съм Цирк! Тук живеят само Животни-с-Голям-Талант! Ти можеш ли да танцуваш ча-ча-ча с чадърче, м? М? Кученцето побягна презглава...

 Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки!

          Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.

          Има книги - пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.

          Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.

           Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.

          Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата  2030 година.

          „Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“ (Георги Цанков)

          Посланието на автора към читателите е:  Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки! 

Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост („сърцето винаги е потърпевшият”). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня.

Стихотворенията в „Криле от папиемаше” издирват светлината и „тънката радост”. И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност.

Творбата се реализира с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ за 2019 година. 

"Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото „смешно“, и неговото „парадоксално“. Някога писа: „В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал“. И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, но да не се предаде на смъртта. Той е обективен, естествен и свръх-човешки добър. Затова го разпознават като абсурдист. Погледнеш ли трезво, виждаш очевидното: той просто не е от този свят."

Георги Каприев

"Изключителните" е бестселър на Ню Йорк таймс под номер едно в раздел "Бизнес книги".

От Малкълм Гладуел, авторът на "Повратната точка", една от най-влиятелните бизнес книги на нашето съвремие.

Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им. Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси - импулс, който Малкълм Гладуел задоволява по удивителен, ентусиазиращ и предизвикателен начин. Тази книга е еднакво ценна както за хората, които вече са спечелени като читатели на ексцентричния канадец, така и за онези, които тепърва ще се запознават с текстовете му.

ВЪВЕДЕНИЕ: БАЩИТЕ ВЧЕРА И ДНЕС

До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва някъде след 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална,
така и емоционална отговорност за тях.

Романът "Яловата вдовица" на Бойка Асиова излезе и на немски език 
Емил Михайлов за БТА, 13 март 2013
http://bta.bg/bg/c/BO/id/563488

"...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката.
Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите."

Петър Величков, критик 

Романът „Физика на тъгата“ от Георги Господинов излиза с нова корица, дело на Теодор Ушев. Специалното осмо издание на книгата се появи месец преди българската премиерата на анимацията на Ушев, създадена по текста на Господинов.

Близо осем години след публикуването си „Физика на тъгата“ продължава да е една от най-четените и превеждани книги у нас. Издадена на 15 езика по света, носител на наградата „Ян Михалски“ (Швейцария), това е „една задължителна книга за остатъка от живота ни“ (Kleine Zeitung).

Тази есен полското издание на романа спечели европейската награда „Ангелус”, която се връчи на 19 октомври.

Колекция от 42 разказа на границата на съзнанието и съня. Истории абсурдни, приказни, фантазни, които ще ви отведат в един свят, в който магичното и реалното се преплитат. 

#

"Сборникът „Когато великани ходеха по земята“ въвлича неусетно читателя в един свят, населен със странни персонажи и причудливи видения, които обаче са здраво стегнати в повествователна логика и в своите вътрешни принципи на изграждане. 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. 

„Хюсеин Мевсим е въплъщение на две големи основополагащи за европейската култура идеи – първата е просвещението като път към успеха (тъкмо училището, образованието помага на детето от с. Козлево, Кърджалийско, да стане професор на уважаван в света университет – Анкарския), а втората е, че свободната воля и инициатива са по-силни от обстоятелства, които могат да ни изглеждат дори като съдбовни.“

д-р Младен Влашки

В ПЕЧАЛНИЯ ХАН НА ДНИТЕ

В печалния хан на дните се срещат каруците на миналото

и керванът на бъдещето.

Изули обувките си, пътниците пият вино

и се псуват по цели нощи.

Някъде между стъклениците, мастилниците, шевните машини, дантелените покривки, страстите и любовните трепети на младия Блехер, се крие един от най-забележителните писатели на XX век. Разположени в сюрреалния сумрак между двете войни, тези два (единствени) романа на рано отишлият си румънски писател са не само едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература – те като пясъчен часовник разпиляват усещането ни за (без)времие и (не)пространство. Ефектът от четенето на Блехер е като от случайна находка на тавана на бащината ви къща – стара абаносова кутия, покрита с прах, пълна с тайни, които тайно сме се надявали да открием някой ден.

Ето, този момент дойде и аз най-благородно ви завиждам за миговете в близката нереалност.
~ Тео Ушев

„Доза Щастие“ е първият пълнометражен филм на Яна Титова, в чийто фокус е истинската и завладяваща история на журналиста Весела Тотева. Търсейки щастието, Весела и нейната дъщеря случайно попадат в порочен кръг, от който измъкването се оказва почти невъзможно. Лентата е базирана на автобиографичната ѝ книга „Падение и спасение“, в която тя описва седемгодишната изтощителна, но успешна борба с наркотиците. По вдъхновяващ начин и с изключителна прецизност филмът проследява периода, в който те стават широко достъпни в България и малцина са хората, които успяват да преборят зависимостта в името на щастието. В главната женска роля влиза актрисата Валентина Каролева (дъщерята на Весела Тотева), чиято роля е дебютна за големия екран.  

„Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости – от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“

Романът „Физика на тъгата“ от Георги Господинов излиза с нова корица, дело на Теодор Ушев. Специалното осмо издание на книгата се появи месец преди българската премиерата на анимацията на Ушев, създадена по текста на Господинов.

Близо осем години след публикуването си „Физика на тъгата“ продължава да е една от най-четените и превеждани книги у нас. Издадена на 15 езика по света, носител на наградата „Ян Михалски“ (Швейцария), това е „една задължителна книга за остатъка от живота ни“ (Kleine Zeitung).

Тази есен полското издание на романа спечели европейската награда „Ангелус”, която се връчи на 19 октомври.

"При все че познавам Митко Новков от близо 20 години, той истински успя да ме изненада с тази книга. Сигурен съм, че и вие го познавате като литературен критик, литературен историк и анализатор, изкуствовед и историк на изкуството. Е, в тази книга той е всичко това, но не само. Тя е притча, дзен коан върху властта, текста и контекста, върху литературната критика, и едновременно проза и поезия, афоризъм и ироничен каламбур, едно истинско ерудитско упражнение по стил. Забавно и замислящо, богато на смисли и мисли повествование, едновременно четивно и увличащо, което ни води в едно приказно пътешествие из това какво е литературата и литературната критика. Какво трябва и какво не трябва да бъде."

Светлозар Желев

"Съчко” е приказка в стихове от Джулия Доналдсън, очарователно илюстрирана от Аксел Шефлър. Предназначена е за най-малките, но е интересна и за по-големи деца, както и за техните родители. Съчко е добро същество. Той живее със своята любима Съчка и трите си мили деца в тяхното семейно дърво. Но един ден всичко се обърква! Съчко е отвлечен и поема по дългия път обратно към своя дом, а препятствията са толкова много, че въпреки цялата му упоритост, ще е нужно истинско чудо, за да се прибере при своето семейство. Кой ще му помогне? Приказката внушава уважение към всичко живо, вяра, че обичта винаги побеждава, и създава празнично настроение."

Мария Донева (преводач)

Премеждията на “Съчко” – разказ за надеждата и чудесата

Прочетете в ревюто на Вал Стоева какво още да очаквате от книгата, както и няколко идеи за разговори между деца и възрастни: https://www.detskiknigi.com/premezhdijata-na-stickman-razkaz-za-nadezhdata-i-chudesata-donaldson-scheffler/  

Можете да поръчате още днес и да получите първи!

Книгата ще можете да си купите от книжарниците от 29. август!

Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. 

"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните ми срещи със света. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…

Каква следа оставяме?

На какво сме готови, за да постигнем целта си?

Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си?

Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат – различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им – мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им.