Очаквайте след 8. юли! 

"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните ми срещи със света. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…

Каква следа оставяме?

На какво сме готови, за да постигнем целта си?

Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си?

Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат – различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им – мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им.

Навременна и важна, възхитителна, проникновена, непочтителна книга. . . Трябва да стане задължително четиво.
― The Christian Science Monitor

Градовете са бъдещето на човешката раса, а Джеф Спек знае какво трябва да се направи, за да заработят.
— Дейвид Оуен, New Yorker

„Един от най-важните текстове, писани на руски език през последните години. Книгата на Степанова дава основание да се твърди за триумфалното завръщане на руската литература на световната литературна сцена.“ ~ Лев Оборин

Този роман нямаше да бъде възможен в друго десетилетие освен в това на 1990-те.  Векът беше млад в последните си години, паднаха стени, езикът се отвори, всичко изглеждаше  възможно и постижимо, започваше отначало. Така ни се случи, да бъдем млади за последен път през 90-те. Да минем през цялата им мизерия. И през цялото им възхитително усещане за свобода и общност. Там някъде имахме и загубихме жени и приятели, смисъл и надежда. Нашите балади и разпади бяха част от едни по-големи разпади, които също са част от книгата. На 90-те с любов и омерзение е посветен този роман. И благодарен.

Георги Господинов, Из Предговора към специалното издание

Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз.

Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови – както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-оцеляващи.

Това не се случва често, случва се твърде рядко в писането на поезия – мъдростта да провижда през едно безкрайно внимателно, будно око, да се надвесва през него и да нахлува в теб, изпълнена с живот. Това става в новата поетична книга на Цочо Бояджиев.

Илко Димитров

Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината.

Марин Бодаков

Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография.

Надежда Радулова

В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка – кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата.

В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога – ако се наложеше – и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар.

Паркирах колата пред месарницата. Слязох, отворих вратата на пасажерското място, за да извадя кофата. Портата на страничния вход на месарницата беше затворена. Първо прехвърлих кофата през оградата, а после се промуших под летвите.

Разказите в „Ловци на пеперуди” току се пресичат, увиват се един около друг, героите сe появяват в живота на други герои от уж друга история, за да се превърне сборникът в някаква по-обширна картина на погубеното време.

Създадохме тази книга, защото любовта не бива да се бърка с насилието. Защото насилието не трябва да се оправдава с любов. Защото ¾ любов не е любов.

Ако в по-ранния си шедьовър „Три тъжни тигъра“ Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография „Хавана за един покоен инфант“ той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост.

Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г.

Три нейни романа („Четвъртък“, „Божество на предатели“ и „В града на радостта и мира“) и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ „Четвъртък“ и „Една и съща река“ са издадени в Италия и Македония, а романът „Четвъртък“ е публикуван и в Китай и Сърбия.

„Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие?

Александър Байтошев е български поет и художник. Роден през 1983 г. в София. Завършва Националната художествена гимназия за изящни изкуства „Илия Петров“.

Печели едногодишна стипендия за обучение по изкуство и дизайн в „City of Bath College”, Великобритания.

* * *

Нали светът е сума от събития,

А не предмети? Услугите са върнати,

Решенията – взети. Гладният и ситият

Ако се сетят, могат ли да се прегърнат и

Лицата им какво ще си разкажат?

Истината вън лежи – делфин на плажа,

Цял и непокътнат. Кой ще го прескочи?

Агонията може засега да се отсрочи.

Още преди „Отивам си е възвратен глагол“ да излезе на пазара, в медиите за него се изписаха една торба хвалби. Веднъж да се окаже, че е имало защо. Пропуснете ли „Отивам си е възвратен глагол“, пропускате един от най-добрите романи на годината.

– The Economist

Тайе Селаси пише с леката ръка на блестящ поет, с доза дързост и с дълбока емоционална отдаденост на живота и трансформацията на героите си. Сълзите се стичат неусетно през пасажи, пълни с разкошни описания и психологически портрети, и оставят след себе си силно въздействащ портрет на едно „семейство в безтегловност“, в борба отново да се сглоби.

– The Guardian

„Тук са събрани следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги, които паметта разбужда за последен път – за да бъдат разказани. Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата – светещи  прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим. Не посмявам да избегна този дълг.

Залъгвам се, че написани през годините за в. „СЕГА”, тези страници придобиват едно особено СЕГА-шно време, което ще ги остави по-дълго в светлата част на живота. Такива мечтания никога не се сбъдват точно както трябва. Но винаги е интересно: как?“

Калин Донков

Елмър е различен. Елмър е кариран. Елмър не е с цвят на слон.

Когато някой се усмихва дори мъничко, почти сигурно е, че Елмър е наблизо.

– Добро утро, Елмър! 

"Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България.

Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата.

Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една...

Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще.

Отзиви за „Накъде тече реката“