Когато се готвиш за околосветско пътешествие назад във времето, е добре да си носиш карта.

Картите в тази книга, които сме създали специално за вас, са необикновени. Населени са със славни герои от петнайсет изумителни цивилизации. Ще се запознаете с императори и изследователи, изобретатели, пирати и астронавти. Ще срещнете Клеопатра и Стивън Хокинг. 

Това вълнуващо пътуване ще ви пренесе от най-древни времена до наши дни. Само да ви предупредя: ако случайно се натъкнете на Чингис хан и монголските му орди, най-добре ще е направо да се предадете!

Беше мирно време. Поне така твърдяха.

Цяла сутрин по улиците на града брулеше горещ вятър, надигаше пелени от прахоляк, капачки от бутилки за безалкохолни напитки и недопушени цигари, запращаше ги към предните прозорци на автомобилите и в очите на мотоциклетистите. Когато вятърът утихна, слънцето, вече високо на небето, прогори мъглата и отново стана горещо, а маранята затрептя по улиците като танцьорка на кючек. Хората чакаха да рукне пороят, който обикновено следваше пясъчната буря, но така и не заваля. Пламна пожар в скупчени на брега на реката бедняшки къщи и веднага съсипа повече от две хиляди колиби. 

Обаче кайсията въпреки всичко беше отрупана с непокорни яркожълти цветове. Всяко горещо лято тя протягаше клоните си нагоре към нажеженото кафеникаво небе и му прошушваше: „Майната ти!“.

Момиченцето се роди неочаквано, малко след полунощ. Нямаше ангелски хор, нито влъхви, които да носят дарове. Рой звезди обаче изгряха на изток, за да възвестят появата ѝ. Само допреди миг тя беше ей там, а после изведнъж се озова върху бетонната настилка, в кошче от отпадъци: сребристо цигарено фолио, няколко найлонови пликчета и празни пакети от чипс. Лежеше в локва светлина, под стълб от комари в неонов лъч, голичка. Кожата ѝ беше синкаво-черна, гладка като на тюленче. Беше будна, но напълно притихнала, необичайно за такова миниатюрно създание. 

Може би още през първите няколко месеца от своя живот беше научила, че няма полза от сълзите, или поне от собствените ѝ сълзи.

За прозата на Наталия Мешчанинова

С внезапно преминаване ту в крясък, ту в подигравка, ту почти в стих Мешчанинова пише един неприлично личен текст, страшен като романите на Стивън Кинг и в същото време рафиниран като трагедиите на Расин... Не всяка година в руската литература се раздава глас с подобна чистота и сила.

Галина Юзефович, Медуза

Събрани стихове, поеми, сонети от Иван Цанев

по повод 80-годишния му юбилей

Иван Цанев е автор на поетичните книги „Седмица“ (1968), „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014), „33 стихотворения“ (2015).

*** 

За поетичното си творчество той е удостоен с множество български и чуждестранни награди. Негови стихове са публикувани в книги и антологии на повечето европейски езици.

В съвременната българска поезия Иван Цанев се откроява с изтънчената си душевност, с високата култура на мисълта и с разбирането, че творчеството не е само биография, а и съдба. Неговият път в литературата е белязан с болезнено преосмисляне, с продължителни мълчания и отказ от приспособяване към чужди на природата му норми…

Той отдавна знае простата истина – тайната на живота е в начина, по който мислим, чувстваме и извайваме света… В Иван-Цаневия поетичен свят читателите общуват с един жив, човешки достоверен лирически „Аз“, незащитен от ударите и болките, но въпреки това цялостен и духовно несъкрушим…

Никола Иванов, 2006  

Книгата на проф. д-р Хюсеин Мевсим не просто разкрива „непознатия Далчев“, но е книга-ключ за ново разчитане на поетиката на Атанас Далчев през детския спомен, травмата и превъзмогването ѝ (чрез писане). Книга, която съчетава литературно-историческия подход с психографията, географията и темпоралността в личното творчество. Всички трудове на Хюсеин Мевсим ме убеждават, че литературните текстове зависят не просто от времето, когато се раждат, но и от мястото, което ги ражда и което те пренасят (съхраняват) през (от) времето. 

Д-р Антон Баев

Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено „аз”, убийствено добре знаещо накъде се е запътило: „ти имаш мечта/ а мен смъртта ме мечтае”. В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската поезия. 

Биляна Курташева

Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой: ?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото „препъва” нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. За себе си го нарекох Пан Дубито, т.е. Господин Съмнение (по някаква аналогия с Пан Когито на Збигнев Херберт). Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води...

Всеки ден Рибко закъснява за училище, и всеки ден разказва някаква различна история на учителката си. Но дали наистина е яздил водно конче? Наистина ли е срещнал русалка? И кой ще му повярва, когато попадне в мрежата на рибарите? Всяко дете ще изпита симпатия към тази малка рибка с голямо въображение!

Ако и вие насърчавате децата си да развиват своето въображение, а после им се сърдите, че си съчиняват истории и не можете да различите кое е измислица и кое наистина се е случило, вземете "Рибко" и я прочетете сто пъти на глас. Будното въображението е дарба и може да ни помогне във всякакви опасни и непредвидими ситуации. Рибко ще спечели симпатията и обичта на цялото ви семейство!

Чуйте тук как преводачката Мария Донева чете нередактирания вариант на книгата РИБКО. Из (https://mdoneva.com/)

В „Преводачът на света“ приижда нежното ехо на детството. Съвременният свят си остава сложен, но когато теглиш чертата, той е и чист и красив. И лирическият аз на Теа Монева излъчва независимост, крехкост, умна свобода. Съзерцание и на голямото, и на малкото.

Марин Бодаков

Единайсет: толкова са играчите от един отбор на терена; толкова са докосванията на топката, с които Диего Армандо Марадона (1960–2020) надиграва английската защита и вкарва Гола на века на 22 юни 1986 г.; толкова са и главите в тази книга. Нейният автор Паоло Касталди (1982) разказва знакови моменти от живота на несравнимия аржентинец в рисунки и текст, възхита и признателност, факти и фантазия. В приложение: биография с най-важните събития от шестте десетилетия на Марадона, както и препратки към книги, песни, филми и дори едно вино с неговото име.

„Графичен роман, който не се стреми да е биографичен, не тече праволинейно и не осветлява тъмните страни на своя герой и неговите скандали, а обрисува аурата на човека, въздействието му върху тифозите и Неапол. Портрет, който не държи на реализма и придава почти легендарен характер на футболиста...“
Critiques Libres

Единайсет: толкова са играчите от един отбор на терена; толкова са докосванията на топката, с които Диего Армандо Марадона (1960–2020) надиграва английската защита и вкарва Гола на века на 22 юни 1986 г.; толкова са и главите в тази книга. Нейният автор Паоло Касталди (1982) разказва знакови моменти от живота на несравнимия аржентинец в рисунки и текст, възхита и признателност, факти и фантазия. В приложение: биография с най-важните събития от шестте десетилетия на Марадона, както и препратки към книги, песни, филми и дори едно вино с неговото име.

„Графичен роман, който не се стреми да е биографичен, не тече праволинейно и не осветлява тъмните страни на своя герой и неговите скандали, а обрисува аурата на човека, въздействието му върху тифозите и Неапол. Портрет, който не държи на реализма и придава почти легендарен характер на футболиста...“

Critiques Libres

Думи от автора:

„Поезията е всемогъща, но е лош слуга и жесток господар. При нея е както в любовта – трябва да си готов на всичко.“

В интервю за hidhviewart.com

Ако перифразирам Одън – „дъждът роди поет“. Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга.

Иван Ланджев

От тези стихотворения на човек наистина му се доживява – казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл.

Стефани Калчева

„Единайсетте сестри на юли“ е дар от обич и внимание към заобикалящите ни всякаквости на ежедневието.

Галина Николова

Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието.

Амелия Личева

От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява.

Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени.

Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето.

Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019

ДУМИ НА АВТОРА:

„За мен писането е възможност да кажеш неща, които криеш дори от себе си.“

В анкета за Public Republic, 23 октомври 2008 г.

„...успешна поезия е тази, която, дори с привидния си хаос, предизвиква усещане за хармония.“

В интервю за Public Republic, 9 юни 2012 г.

"Съчко” е приказка в стихове от Джулия Доналдсън, очарователно илюстрирана от Аксел Шефлър. Предназначена е за най-малките, но е интересна и за по-големи деца, както и за техните родители. Съчко е добро същество. Той живее със своята любима Съчка и трите си мили деца в тяхното семейно дърво. Но един ден всичко се обърква! Съчко е отвлечен и поема по дългия път обратно към своя дом, а препятствията са толкова много, че въпреки цялата му упоритост, ще е нужно истинско чудо, за да се прибере при своето семейство. Кой ще му помогне? Приказката внушава уважение към всичко живо, вяра, че обичта винаги побеждава, и създава празнично настроение."

Мария Донева, преводач

„Досието „Едип“ е политически трилър, в който трима братя, оплетени в мрежите на властта и парите, стават палачи и жертви на своята алчност, конформизъм и морален цинизъм. Трагичният им край е свързан с тайнственото досие на агента от бившата Държавна сигурност Едип, в което са скрити следите на тяхното родово минало. То ги е отчуждило дотолкова, че ги е превърнало във врагове. Романът третира темите за търговията с досиета, в която се оказват въвлечени и хората от най-високите етажи на властта, а алюзиите с всеизвестни събития от най-новата ни история са не една и две.

Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест.

Христо Карастоянов

„На разходка в горите бездънни пое
сам-самичко веднъж едно малко мишле.“

Пристъпете в приказната дъбрава и открийте какво се случва, когато съобразителното мишле застава лице в лице с лисицата, бухала, змията и един гладен грузулак...

Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ.

Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено?

Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията – изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, примесени с мишеморка, която да усилва кръвотечението, а от друг звук, по-силен, още по-ужасен, гласовете на десетките пътници, брутално изтръгнати от живота. Тя чу риданията на разкъсани крайници, на обгорена кожа, на крака, които никога повече нямаше да се движат, на ръце, които никога повече няма да прегръщат, на погребана под пепелта красота, и ето че сега чува отново същите тези ридания.

Lake Ohrid and Lake Prespa. Two vast lakes joined by underground rivers. Two lakes that have played a central role in Kapka Kassabova's maternal family.

As she journeys to her grandmother's place of origin, Kassabova encounters a civilizational crossroads. The Lakes are set within the mountainous borderlands of North Macedonia, Albania and Greece, and crowned by the old Roman road, the via Egnatia.

При поръчка на книгата To the Lake през онлайн книжарницата www.janet45.com доставката не е безплатна. 

Един роман изповед. Изповедта на син, който е продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят – светът, в който оцеляването е въпрос на смелост.

Росен Карамфилов

В новата си фотокнигата си Никола Михов съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти.

Земята е пренаселена, а природните ѝ ресурси намаляват. Тринайсетгодишният Ари се грижи за болното си братче Йони. Двамата играят на нова и особено трудна кюмпютърна игра – Кеплер62, която малцина са способни да превъртят. Никой не знае какво ще се случи с преминалите последното ниво – и дали Кеплер не е нещо повече от просто игра. Започва щуро приключение.

Известните детски писатели Тимо Парвела (Финландия) и Бьорн Суртлан (Норвегия) заедно с финландския илюстратор Паси Питкянен (един от авторите на Angry Birds) са създали завладяващ свят, в който приятелството е подложено на изпитания сред непознатия космос.  

Стани част от историята.

Впусни се в главозамайващо космическо приключение! 

„Закуска с нар“ събира ведно нови, непубликувани досега в книга стихотворения и есеистични миниатюри на Александър Шурбанов, написани през последните няколко години и породени от съдбовни развития в България и в света, но не като в медиите. Тук едно розово фламинго се заселва край бургаско езеро, на едно градско дърво му се присънва гората, едно чудовище излиза на разходка с лодка в компанията на красива жена, една крадлива сврака се перчи с хусарски мундир и, разбира се, един поет закусва с нар, сякаш нищо не се е случило. Тези стихове отразяват целия спектър на душевността на съвременния човек – тревогите на планетата, уязвимата сила на природата и неразгаданите тайни на вселената, парадоксалността на битието и ръкотворните успоредни светове на изкуството. Както и в предишните си книги от последните пет десетилетия Шурбанов търси художествен език, способен да споделя с читателя сетивни, емоционални и мисловни прозрения по достъпен и завладяващ начин.