Романът „Физика на тъгата“ от Георги Господинов излиза с нова корица, дело на Теодор Ушев. Специалното осмо издание на книгата ще се появи месец преди българската премиерата на анимацията на Ушев, създадена по текста на Господинов.

Новата корица на „Физика на тъгата“ е с рисунка от едноименния филм. Това е вторият проект на тандема Ушев – Господинов след късометражната анимация „Сляпата Вайша“, която беше номинирана за „Оскар“ през 2017 г.

27-минутната лента „Физика на тъгата” идва в България след световна премиера в Торонто. Гласовете на баща и син – Доналд и Росиф Съдърланд – разказват историята зад кадър и произнасят ключовата фраза от романа „Аз сме“.

Единствената засега прожекция у нас ще бъде в рамките на „Киномания” на 17 ноември в зала 1 на НДК в присъствието на Георги Господинов и Теодор Ушев. 

Колекция от 42 разказа на границата на съзнанието и съня. Истории абсурдни, приказни, фантазни, които ще ви отведат в един свят, в който магичното и реалното се преплитат. 

#

"Сборникът „Когато великани ходеха по земята“ въвлича неусетно читателя в един свят, населен със странни персонажи и причудливи видения, които обаче са здраво стегнати в повествователна логика и в своите вътрешни принципи на изграждане. 

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. 

„Хюсеин Мевсим е въплъщение на две големи основополагащи за европейската култура идеи – първата е просвещението като път към успеха (тъкмо училището, образованието помага на детето от с. Козлево, Кърджалийско, да стане професор на уважаван в света университет – Анкарския), а втората е, че свободната воля и инициатива са по-силни от обстоятелства, които могат да ни изглеждат дори като съдбовни.“

д-р Младен Влашки

В ПЕЧАЛНИЯ ХАН НА ДНИТЕ

В печалния хан на дните се срещат каруците на миналото

и керванът на бъдещето.

Изули обувките си, пътниците пият вино

и се псуват по цели нощи.

Някъде между стъклениците, мастилниците, шевните машини, дантелените покривки, страстите и любовните трепети на младия Блехер, се крие един от най-забележителните писатели на XX век. Разположени в сюрреалния сумрак между двете войни, тези два (единствени) романа на рано отишлият си румънски писател са не само едни от най-вълшебно разказаните и магични книги в световната литература – те като пясъчен часовник разпиляват усещането ни за (без)времие и (не)пространство. Ефектът от четенето на Блехер е като от случайна находка на тавана на бащината ви къща – стара абаносова кутия, покрита с прах, пълна с тайни, които тайно сме се надявали да открием някой ден.

Ето, този момент дойде и аз най-благородно ви завиждам за миговете в близката нереалност.
~ Тео Ушев

„Доза Щастие“ е първият пълнометражен филм на Яна Титова, в чийто фокус е истинската и завладяваща история на журналиста Весела Тотева. Търсейки щастието, Весела и нейната дъщеря случайно попадат в порочен кръг, от който измъкването се оказва почти невъзможно. Лентата е базирана на автобиографичната ѝ книга „Падение и спасение“, в която тя описва седемгодишната изтощителна, но успешна борба с наркотиците. По вдъхновяващ начин и с изключителна прецизност филмът проследява периода, в който те стават широко достъпни в България и малцина са хората, които успяват да преборят зависимостта в името на щастието. В главната женска роля влиза актрисата Валентина Каролева (дъщерята на Весела Тотева), чиято роля е дебютна за големия екран.  

„Не бях богата и преуспяваща, но получих от тоя живот толкова много радости – от работата, от любовта и приятелството, от майчинството; от слънчевия ден, от хубавата книга, от цъфналата ябълка, от мириса на морето, от добрата дума, от усещанията на тялото и от опитите на духа да полети... Всъщност беше един съвсем обикновен живот, но това ме караше да се надявам, че „честотата“ на моите преживявания и мисли, облечени в думи, може да предизвика у другия човек резонанс със същата честота.“

Станка Пенчева, из автобиографичната книга „Тук съм“

Романът „Физика на тъгата“ от Георги Господинов излиза с нова корица, дело на Теодор Ушев. Специалното осмо издание на книгата ще се появи месец преди българската премиерата на анимацията на Ушев, създадена по текста на Господинов.

Близо осем години след публикуването си „Физика на тъгата“ продължава да е една от най-четените и превеждани книги у нас. Издадена на 15 езика по света, носител на наградата „Ян Михалски“ (Швейцария), това е „една задължителна книга за остатъка от живота ни“ (Kleine Zeitung).

"При все че познавам Митко Новков от близо 20 години, той истински успя да ме изненада с тази книга. Сигурен съм, че и вие го познавате като литературен критик, литературен историк и анализатор, изкуствовед и историк на изкуството. Е, в тази книга той е всичко това, но не само. Тя е притча, дзен коан върху властта, текста и контекста, върху литературната критика, и едновременно проза и поезия, афоризъм и ироничен каламбур, едно истинско ерудитско упражнение по стил. Забавно и замислящо, богато на смисли и мисли повествование, едновременно четивно и увличащо, което ни води в едно приказно пътешествие из това какво е литературата и литературната критика. Какво трябва и какво не трябва да бъде."

Светлозар Желев

"Съчко” е приказка в стихове от Джулия Доналдсън, очарователно илюстрирана от Аксел Шефлър. Предназначена е за най-малките, но е интересна и за по-големи деца, както и за техните родители. Съчко е добро същество. Той живее със своята любима Съчка и трите си мили деца в тяхното семейно дърво. Но един ден всичко се обърква! Съчко е отвлечен и поема по дългия път обратно към своя дом, а препятствията са толкова много, че въпреки цялата му упоритост, ще е нужно истинско чудо, за да се прибере при своето семейство. Кой ще му помогне? Приказката внушава уважение към всичко живо, вяра, че обичта винаги побеждава, и създава празнично настроение."

Мария Донева (преводач)

Премеждията на “Съчко” – разказ за надеждата и чудесата

Прочетете в ревюто на Вал Стоева какво още да очаквате от книгата, както и няколко идеи за разговори между деца и възрастни: https://www.detskiknigi.com/premezhdijata-na-stickman-razkaz-za-nadezhdata-i-chudesata-donaldson-scheffler/  

Можете да поръчате още днес и да получите първи!

Книгата ще можете да си купите от книжарниците от 29. август!

Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. 

"Поздрави от синята палатка" събира 95 от най-ценните ми срещи със света. Това не е пространен пътепис, а калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от текстовете са същински трилъри, други са разговори, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти са фрагмент от философията на далечна култура…

Каква следа оставяме?

На какво сме готови, за да постигнем целта си?

Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си?

Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат – различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им – мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им.

Навременна и важна, възхитителна, проникновена, непочтителна книга. . . Трябва да стане задължително четиво.
― The Christian Science Monitor

Градовете са бъдещето на човешката раса, а Джеф Спек знае какво трябва да се направи, за да заработят.
— Дейвид Оуен, New Yorker

„Един от най-важните текстове, писани на руски език през последните години. Книгата на Степанова дава основание да се твърди за триумфалното завръщане на руската литература на световната литературна сцена.“ ~ Лев Оборин

Този роман нямаше да бъде възможен в друго десетилетие освен в това на 1990-те.  Векът беше млад в последните си години, паднаха стени, езикът се отвори, всичко изглеждаше  възможно и постижимо, започваше отначало. Така ни се случи, да бъдем млади за последен път през 90-те. Да минем през цялата им мизерия. И през цялото им възхитително усещане за свобода и общност. Там някъде имахме и загубихме жени и приятели, смисъл и надежда. Нашите балади и разпади бяха част от едни по-големи разпади, които също са част от книгата. На 90-те с любов и омерзение е посветен този роман. И благодарен.

Георги Господинов, Из Предговора към специалното издание

Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз.

Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови – както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-оцеляващи.

Това не се случва често, случва се твърде рядко в писането на поезия – мъдростта да провижда през едно безкрайно внимателно, будно око, да се надвесва през него и да нахлува в теб, изпълнена с живот. Това става в новата поетична книга на Цочо Бояджиев.

Илко Димитров

Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината.

Марин Бодаков

Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография.

Надежда Радулова

В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка – кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата.

В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога – ако се наложеше – и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар.

Паркирах колата пред месарницата. Слязох, отворих вратата на пасажерското място, за да извадя кофата. Портата на страничния вход на месарницата беше затворена. Първо прехвърлих кофата през оградата, а после се промуших под летвите.