Tози сайт изисква Flash player 8, моля инсталирайте от тук

Събития
Новини
За нас
Екип
Награди
Инициативи
Предложения
Общи въпроси
Контакт
Каталог в табличен формат (xls)
Неустоимо предложение!
Литературен фестивал ПЛОВДИВ ЧЕТЕ

ИК Жанет45

Справочник на изданията » Автори » Гилермо Кабрера Инфанте


Гилермо Кабрера Инфанте (22 април 1929, Хибара, Куба – 21 февруари 2005, Лондон) е кубински писател, сценарист и преводач, починал в Лондон като британски гражданин. Започва да пише през 1947-а, като първата му творба представлява пародия на „Сеньор президентът“ от Мигел Анхел Астуриас и е написана по повод на един облог. Заменя следването на медицина с журналистика през 1950-а, откривайки тежненията си към литературата и киното, които се превръщат в страстта, на която посвещава живота си. През 1952-а цензурата на диктатора Фулхенсио Батиста обвинява Кабрера Инфанте в сквернословие, допуснато в негов разказ от същата година, като му забранява да публикува текстове от свое име. Тогава възниква лъжеимето Г. Каин, използвано неведнъж в следващите години, включително под кинокритическите статии, които авторът пише от 1954 до 1960 г. за списание „Картелес“, на което става главен редактор през 1957-а. Основател е на Филмотеката на Куба, която председателства от 1951 до 1956 г. След като Фидел Кастро завзема властта през 1959-а, Кабрера Инфанте е назначен за председател на Националния съвет за култура, директор на Киноинститута и заместник-директор на ежедневника „Револусион“ (сега „Гранма“). Меденият месец на кубинската революция с интелектуалците приключва през 1961 г. подир ожесточена полемика на страниците на редактираната от Кабрера Инфанте литературна притурка на „Револусион“. Повод за дискусията е късометражен филм на Орландо Хименес Леал и Алберто Кабрера Инфанте, брат на Гилермо, описващ забавленията на група хаванчани в края на 1960-а. Същата година притурката „Лунес де ла Револусион“ е закрита, а на 30 юни 1961 г. Кастро произнася прочутата си реч „Думи към интелектуалците“, част от която е прочутата фраза „Вътре в Революцията всичко, извън Революцията нищо“, и така започва „изгнанието“ на Кабрера Инфанте. През 1962-ра авторът е изпратен в Брюксел като културно аташе в кубинското посолство, където живее до 1965-а. Връща се в Куба поради внезапната кончина на майка си и там е задържан четири месеца от Службата за контраразузнаване, вследствие на което взема окончателно решение и напуска острова завинаги. Първоначално живее в Мадрид и Барселона, а после се заселва в Лондон. Най-известният му роман „Три тъжни тигъра“ (допълнена версия на по-ранната творба под заглавие „Изглед на разсъмването в Тропика“) през 1964-та печели наградата „Библиотека Бреве“ на барселонското издателство „Seix Barral“ и бива издаден през 1967-а. Сред останалите творби на автора се отличават сборникът разкази „В мир като на война“ (1960), томът с експериментални пиеси „С(т)илни заклинания“ (1976), есеистичната „Аркадия по цели нощи“ (1978), автобиографичната „Хавана за един покоен Инфант“ (1979), написаната на английски език книга за тютюна „Светият Дим“ (1985), антологията от писания на кубинска тема „Mea Cuba“ (1992), киносценариите „Убежна точка“, филмиран 1971-ва под режисурата на Ричард Сарафян, и „Изгубеният град“, филмиран през 2005-а под режисурата на изпълнителя на главната роля Анди Гарсия. Превежда „Дъблинчани“ (1972) на Джеймс Джойс. През 1997-а получава наградата „Сервантес“, а през 2001-ва е удостоен с наградата „Унион Латина“ за цялостното си творчество.