Странното в „случая Георги Михалков” е, че изкуствено създаденият език есперанто става сякаш основен език за писателя и по-голяма част от книгите му са познати повече по света – Бразилия, Унгария, Швеция, Испания, Полша и т.н. А е странно, защото в разказите му тъкмо заобикалящата ни наша, българска, до спазъм позната, грозна и смешна, и малко тъжна действителност е добила художествена плът.